Вдигат първите небостъргачи в София до бизнес парка и гарата

Първите модерни небостъргачи в София най-вероятно ще бъдат изградени в районите на Бизнес парк София в югоизточната част на града и на централна гара, съобщи главният архитект на столицата Петър Диков. Той уточни, че чужди компании вече са купили земя в двете зони и в началото на есента се очаква да започнат предпроектни проучвания. Сградите ще са с височина около 100 метра, което се равнява на над 30 етажа. При добро развитие на нещата до средата на 2007 г. може да бъдат издадени и разрешителни за строеж. И двата проекта са за бизнес центрове, основно с офис площи, като в този до ж.п. гарата се предвижда и хотелска част. Той ще бъде разположен северно от линиите, където има и готово градоустройство за високото строителство. Според Петър Диков темата за небостъргачите напоследък изкушава доста инвеститори и архитекти и се очаква следващите 2 години да излязат поне 20 проекта за високоетажни сгради. Предпоставки за изграждането им в София има основно на местата, където вече са правени подобни проучвания - в района на пл. Македония и Солни пазар, около кръста в Лозенец, както и по западното направление след бул. Христо Ботев. Проучват се и ж.к. Младост, Люлин, Красна поляна, също и районът на северната промишлена зона. При одобряването на подобни проекти ще държим на няколко неща - сградата да е в синхрон със заобикалящата среда и да се подсигурят достатъчно места за паркиране, коментира главният архитект на София. Той уточни, че у нас няма писани правила за местата за паркиране, но като еталон може да се ползва европейската практика - по едно място на всеки 60-80 кв. м от разгърнатата площ на обекта. Това означава, че за строителството на 100-метрова сграда ще е необходим терен от поне 5-6 дка. При разгърната площ около 50 000 кв. м тя трябва да разполага с поне 700-800 паркоместа, т.е. паркинг на 3-4 подземни нива, всяко за по 150-200 автомобила. Другият проблем е икономическата целесъобразност от изграждането на 100-метрови сгради. Част от големите инвеститори са скептични относно ефекта от подобно вложение. Според тях зад повечето планове за небостъргачи у нас не стоят крайни инвеститори, а по-скоро спекулативни интереси, чиято цел е разработването на имиджов проект, който да бъде продаден на голяма западна компания. Опитът сочи, че строителството на небостъргач е с поне 30% по-скъпо на единица площ от това на нормална като височина сграда, коментира управителят на Бизнес парк София Росен Плевнелиев. Заради изискванията за пожарна безопасност например се налага изграждането на два пъти повече асансьори и стълбища, както и на допълнителни съоръжения и инсталации. Това води до по-висока себестойност на обекта и повече общи части, което е равносилно на по-високи наеми и разходи за поддръжка, обясни той.