Реставрацията на Боянската църква приключва в края на годината

Уникалните стенописи в Боянската църква ще бъдат възстановени до края на годината. Тогава се очаква да приключат реставрационните работи, съобщи директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. Той заедно с Венета Кръстева, организатор на конкурса Сграда на годината, и Боряна Радева, главен мениджър на Евромаркет констракшан, са инициаторите за набирането на средствата за запазване за поколенията на вечните сгради на България. Идеята се ражда по време на конкурса Сграда на годината. Средствата се набират чрез дарения, като повече от 5000 лева от едно лице или фирма не се приемат, за да не се получи състезание по наддаване. Имената на дарителите и техните компании ще бъдат изсечени на мраморна плоча и поставени на входа на църквата. За цялостната реставрация на Боянската църква са необходими около 150 хил. лева. Времето е нанесло сериозни вреди както на сградата, така и на ценните й стенописи. Преди четири десетилетия започва нейната реставрация, но тя е прекратена през 1998 г. През миналата година управлението на църквата е поверено на НИМ. Много ми се искаше да се възстановят фреските. С изумление установих, че има боязън у българските реставратори да се хванат за тази работа, за да не развалят шедьоврите на неизвестния боянски майстор. Трябваше да открия един смел човек и намерих такъв в лицето на проф. д-р Григор Григоров, декан на катедра Реставрация в Художествената академия, разказа Божидар Димитров. До момента са отстранени повърхностните наслоявания върху стенописите, натрупани от реставрационната намеса през миналия век. Живописният слой е почистен от соли, сажди и прах. Подготвени и свалени са фрагменти от стенописите, за да се отстрани цимента под тях, който е поставян при предишни намеси. Запълнени са липсващите части от мазилките (китовете), обясни свършената дотук работа проф. Григоров. Боянската църква е паметник на културата от национално и световно значение. Тя е вписана през 1979 г. в Списъка на културното наследство на човечеството на ЮНЕСКО. Според историците църквата е строена вероятно през Х век, като е разширявана още два пъти през вековете. Боянската черква представлява малка кръстокуполна постройка, която блести не с архитектурните си качества, а със стенописите. През XIII век черквата е разширена и обновена по поръка на местния владетел севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Достроен е притвор, а над него има семеен параклис. Неизвестни зографи изписват всички стени, като закриват фреските от XII век. В строга канонична композиция е създадена галерия от образи, взети от живота. Запечатани са първото изображение на свети Иван Рилски, на ктиторите, на света Петка, на цар Константин Асен и царица Ирина - владетели от Второто българско царство. Най-красиви обаче са ликовете на Калоян и Десислава, за които се предполага, че са позирали на боянския майстор. Надписите по сцените са на църковнославянски език. След завършването черквата е посветена на свети Никола и свети Пантелеймон и е осветена през 1259 г. Храмът е сред малкото съхранени средновековни паметници, оцелели до наши дни, които свидетелстват за приноса на българското монументално изобразително изкуство от този период в европейското културно пространство.