Логистичните центрове и индустриалните зони са перспективни имотни сегменти

По думите на консултанти по недвижима собственост, инвеститори и представители на строителни компании разцветът и при двата ще започне още през тази година, но ще набере сериозна скорост догодина. Причините са поне няколко. Освен че това са незапълнени имотни ниши, България остава сравнително евтина дестинация като разходи за организиране на производството. За разлика от развитите държави страната продължава да отчита по-бърз ръст на икономиката и обещава по-висока доходност на инвестициите. Това са плюсовете. Проблемът е, че минусите също не са малко и основният е липсата на добре развита инфраструктура. Затова прогнозите са, че на фона на останалите централноевропейски държави, както и спрямо съседна Румъния навлизането на крупните частни капитали в България по-скоро ще става с флегматични, а не с изпреварващи темпове. Това ще се усети най-вече при развитието на индустриалните зони. При тях големите чуждестранни предприемачи ще изчакат ясен сигнал от Брюксел точно кога и при какви условия България става част от Европейския съюз и едва тогава ще проектират инвестиционните си намерения. Високите цени на земята в София, както и неяснотите около градоустройственото планиране вероятно ще пренасочат бъдещите индустриални производства към Пловдив и Стара Загора, където цените остават сравнително ниски, коментират от компанията за бизнесимоти Фортън интернешънъл. Те чертаят добри перспективи за развитие и пред Бургас заради обновяващото се в момента пристанище. Район с добър потенциал може да се окаже Видин, но само ако проектът за втори мост на Дунав придобие по-реални измерения. Това са основните направления в страната, където се очаква да бъдат развивани и логистичните центрове. Към ключовите зони трябва да бъде добавена и Варна и заедно с Бургас скоро те ще се превърнат в най-източните входно-изходни зони на Европейския съюз. Главната дилема пред инвеститорите е дали е по-целесъобразно производствата да се развиват на ново място или да се използват стари индустриални площи. По наблюдения на Фортън интернешънъл половината от инвеститорите предпочитат да започнат от кота нула, а останалата половина и представителите на общините залагат на старите площи. Понякога използването на старите индустриални площи може да се окаже значително по-скъпа инвестиция. Старото строителство е доста енергоемко, което означава съществуващите сгради да се съборят и да се изградят нови. От друга страна, съществуващите зони обикновено имат вече изградена подземна комуникация, която невинаги може да бъде приспособена към новия проект, а изместването й струва скъпо. Това обяснява защо цените в старите индустриални зони често са с 20-30% по-евтини, отчита Симеон Митев. Инвестицията в логистичните центрове е атрактивна преди всичко поради факта, че това е нова ниша за България. Първите инвеститори, които успеят да се позиционират на пазара, вероятно ще реализират добри печалби. Едни от най-старите бази са създадени в северната част на Германия и Полша. Като втори център се обособиха Прага, Братислава и Варшава. Преместването на големите търговски вериги на югоизток и необходимостта мегаскладовете да бъдат наблизо предполагат създаване на логистични бази в България и Румъния, казва арх. Валери Левиев, управител на компанията за недвижими имоти Елта консулт-CBRE. За разлика от индустриалните имоти развитието на логистичните центрове не е обвързано директно с членството на България в ЕС, а с необходимостта държавата ясно да очертае кои транспортни направления ще развива приоритетно, по каква схема и кога във времето ще става това. Една от основните причини София все още да няма логистичен център е липсата на нормален Околовръстен път, който да осигури лесен достъп на тежкотоварните автомобили, коментират от Фортън Интернешънъл. България значително изостана в развитието на индустриалната собственост не само спрямо десетката, която при последната вълна беше интегрирана в Европейския съюз (ЕС), но и спрямо Румъния. Посредници и консултанти отчитат, че в Румъния - за разлика от България - позиционирането на големите компании за логистика и индустриалните производители се случва още преди приобщаването на страната в ЕС. Те допускат, че румънската държава е предложила по-добри условия на инвеститорите. От друга, пазарът на Румъния е значително по-голям от българския. В същото време цените на земята в северната ни съседка остават значително по-ниски от нивата, които се искат в България. Резултатът е, че в Румъния бяха открити множество заводи, докато у нас като крупни чуждестранни индустриални инвестиции се идентифицират основно тези на Видима Идеал в Севлиево, Шишеджам в Търговище и на Либхер в Пловдив.